Преса 24/7 Всичко най-важно от пресата
Във всички епархии на Българската православна църква миряните празнуват Бъдни вечер – денят преди Рождество Христово, припомня presa24.
В храмовете се отслужва света литургия. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Христос. Тогава приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември. Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден.
На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището. Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е: 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото трае бременността на жените.
Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия – колкото са месеците в годината. Те представляват сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др. Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика.
Обредните хлябове са три вида – посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара.
В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве. Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат.
Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята обаче, вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян масата. След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.
Предвестници на добрата вест са малките коледари – деца от 8 до 12 години, – които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!“, а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.
Това е традицията, която се спазва в трапезата в желанието да се събере семейството, за да се изпълним със светли мисли, да почувстваме едно ново начало като стремеж към доброто.
