Преса 24/7 Всичко най-важно от пресата
Наскоро представител на един от съюзите на работодателите проплака за липсата на квалифицирани работници, научи presa24.
Те, кадърните хора, напуснаха страната, а измежду оредяващата работна сила няма обучени и можещи. Лошото е, че и да искат, младите не могат да получат нужния опит.
Възпитаник съм на Образцовия механотехникум в София. Когато го завърших през далечната 1975 г., можех да работя като стругар, фрезист, механик, среден техник по поддръжка на металорежещи машини, технолог. Осигурена ми беше работа по разпределение в тогавашния комбинат „Елпром-Енерго“, където заработих след казармата по специалността. Техникумът беше с 4-годишен срок на обучение и минаваше за едно от елитните учебни заведения в София по това време. В него бяха вложени колосални средства за обучението. Училището на ъгъла на „Стамболийски“ и „Опълченска“ имаше освен добре оборудвани кабинети и производствени цехове – леярна, ковачно, две стругарни, две шлосерни работилници, заваръчно отделение. На практика действаше като един малък завод. Учехме пет дни в седмицата, а шестият беше ден по практика в цеховете. Там за първи път в България започна производството на гимнастическия уред тип „Гладиатор“, правеха се оксиженови апарати и други изделия, които се пласираха на пазара и носеха приходи на учебното заведение. Учебните програми бяха изготвени така, че се акцентираше и на придобиването на практически умения. Практикувахме и в големите софийски заводи в непосредственото производство. В резултат на това всяка година завършваха добре подготвени кадри, които отиваха в производството или във висшите технически университети. Днес всичко това е история. Ликвидацията на техникумите и първобитната експлоатация на новите чорбаджии доведе до дефицита на работна ръка.
Освен образованието съсипаха и заводите и фабриките, където освен че на хората бе осигурена работа, те имаха и куп социални придобивки по времето на „лошия социализъм”. Днешните побългарени капиталисти гледат на служителите си като на безправни роби, които да им работят за жълти стотинки. Казват, че в чуждите фирми у нас има друго, по-цивилизовано отношение към българите, затова и по-кадърните и владеещите езици постъпват там.
Петър Ненов, София
