img

Установиха кое месо е вредно за сърцето и кое не е

/
/
/
206 Views

Няколко проучвания са установили връзка между консумирането на преработено месо, като бекон, колбаси и други подобни продукти, и повишения риск от сърдечносъдови заболявания (СВЗ) и смърт, научи presa24.

По-високото количество наситени мазнини в тези храни, заедно с повече сол и консерванти, може да обясни тази връзка.

По-новите изследвания предполагат, че дори и по-малко количество от тези храни е достатъчно, за да застраши здравето на хората, пише на сайта medicalnewstoday.com. Но какво да кажем за други меса, като непреработеното червено месо, птиче или риба?

Тези храни влияят ли сърдечносъдовия риск и дълголетието по същия начин? Резултатите от няколко проучвания се различават отчасти, тъй като методите са различни и защото съществуващите изследвания имат своите ограничения. Така че, за да запълнят тази празнина в изследването, група учени, водени от д-р Виктор Хонг от университета “Корнел” в Итака, Ню Йорк, са се заели да проведат нов метаанализ върху 6 съществуващи проучвания.

Хонг и екипът му разгледали проучвания, проведени върху 29 682 души в САЩ, които не са имали сърдечносъдови заболявания на изходно ниво.

От участниците 44% били мъже, а 31% не са от бялата раса. Изследователите са записали хранителните данни на участниците между 1985 и 2002 г. и ги следили клинично в продължение на 30 години, до 31 август 2016 г. За период на проследяване на медианата от 19 години са настъпили 6963 нежелани сърдечносъдови събития и 8875 смъртни случая.

От сърдечносъдовите инциденти 38.6% са били случаи на коронарна болест на сърцето, 25% са инсулт и 34% включват сърдечна недостатъчност.

За да определят какво представлява 1 порция месо и да се оцени диетата на участниците, изследователите са използвали специален въпросник. “1 порция е еквивалентна на 115 г непреработено червено месо, 85 г птиче или риба. За преработеното месо 1 порция се състои от 2 филийки бекон, 2 малки връзки наденица или 1 хот дог“, обясняват учените.

Средната консумация на месо, птици и риба седмично е била 1,5 порции за преработено месо, 3 за непреработено червено месо, 2 за птици и 1.6 за риба.

“В сравнение с участниците с по-малък общ прием на тези четири вида храни онези с по-висок общ прием са били млади хора, пушачи, диабетици, с по-висок индекс на телесна маса (ИТМ), по-високи нива на липопротеините, с консумация на алкохол, с по-ниски нива на (HDL) холестерол и с по-нискокачествена диета. В резултат на това има по-висока честота на смъртност от всякакви фактори“, заключават авторите на изследването.

Основният резултат, който учените са търсили, е относителният риск от сърдечносъдови заболявания и повишена смъртност през годините между хората, които са консумирали тези храни. Те изчислили рисковете за всеки допълнителен прием на 2 порции седмично.

Д-р Хонг и екипът му обобщили констатациите така: “Приемът на преработено месо, непреработено червено месо или птици е значително свързан с инцидент от сърдечносъдови заболявания, но приемът на риба не е”.

По-конкретно, повишените относителни рискове варират от около 3% до 7%. “Повишените абсолютни рискове са по-малко от 2% през 30-те години на проследяването“, добавят авторите.

 По-задълбочени подробности показват, че за прием на всеки 2 допълнителни порции преработено месо на седмица относителният риск от смъртност се е увеличил с 3% в сравнение с тези, които не са яли преработено месо.

Същото се отнася и за всички допълнителни порции непреработено месо.  Относителният риск от сърдечносъдови заболявания се е повишил със 7% за всеки 2 порции преработено месо на седмица.

За консумация на натурално червено месо този риск е 3%. Увеличението с 2 седмични порции от птиче месо корелира с 4% по-висок относителен риск, докато рибата не е свързана с по-висок риск от сърдечни заболявания.

“Хората, които консумират повече порции месо на седмица, ще имат по-големи рискове да развият сърдечносъдови болести“, добавят изследователите.

Авторите считат, че констатациите са важни за “критично обществено здраве”. Те също така отбелязват, че са необходими повече изследвания за укрепване на тезата. В сегашния си вид настоящото изследване има някои ограничения, като например самоотчитания характер на хранителните данни. Това може да е довело до надценяване или подценяване на връзката между приема на месо и сърдечносъдовите болести.

На второ място, учените не са разполагали с данни за метода на приготвяне на храната. Дали месото е било пържено или не, което също може да е повлияло на здравните резултати. Трето, проучването използвало само едно диетично измерване в началото на изследването, но хранителните навици на участниците може да са се променили с течение на времето.

И все пак д-р Хонг и екипът му заключават: “Констатациите от това проучване изглежда да имат критични последици за общественото здраве, като се има предвид, че диетичните поведения са променливи и повечето хора консумират тези четири вида храна на дневна или седмична база”.

Борис АЛЕКСАНДРОВ

Здравето

Коментирай чрез Фейсбук

Leave a Reply