Home » Life Story » Писмо на пенсионерката Стояна върна усмивките и вярата на варненка
Писмо на пенсионерката Стояна върна усмивките и вярата на варненка

Писмо на пенсионерката Стояна върна усмивките и вярата на варненка

Писмо на баба Стояна дава надежда за оптимизъм. Една история обикаля социалните мрежи от няколко дни, видя Преса.

За това кратко време обаче разказаната случка събра хиляди лайкове, коментари и споделяния. Става дума за постъпката на пенсионерката Стояна, която е върнала не само усмивката, но и вярата в доброто на една варненка. Ето какво споделя момичето, а и самото писмо, което просълзи десетки. „Няма как да подмина този случай и да не го споделя публично.

Просто защото е най-чистата форма на човещина и доброта, която съществува – без да правя статистики дали е рядкост или не в „държавата ни“. Вероятно с този пост някои хора биха си обяснили защо все още вярвам толкова много в бъдещето и в доброто и изглеждам понякога като наивница с „розови очила“.

Вчера беше много скапан ден, една циганка ме заговори, помоли ме да мине преди мен на касата в една банка, на мен ми беше зле, бързах много, а имаше опашка. Показах й как се тегли билетче за реда и се съгласих все пак да мине преди мен. Както и да е, влязох в колата без портмоне. Откраднаха ми го. С всички банкови карти вътре, документи – знаете как е + 4 лева и разни спомени които пазя от дете. Много зле се почувствах. Чувството да бъдеш ограбен със сигурност не е от най-приятните. Махнах с ръка и се примирих с часовете които ще прекарам в любимото ми занимание да кисна по гишета за документи, жалби и т.н.

Днес около 11 часа звънна на вратата една жена, пенсионерка, с много мил вид, на име Стояна.

Вчера надвечер е намерила документите ми, хвърлени в една локва пред нейния вход. Събрала ги, след това грижливо е почистила и подсушила всяка една карта, сложила ги в пликче, взела карта на Варна и тръгнала пеш в непознатото да търси най-забутаната улица (моята) в града.

Звънна с надеждата, че не съм тръгнала да си изкарвам нови документи, извини се за останалите неща, които просто са били „неспасяеми“ и повтори няколко пъти, че в никакъв случай не го е направила срещу компенсация, почувства се неудобно. Очите й светеха като на всеки един добър човек.

Няма да го забравя никога. Може да ти отнемат всичко, но вярата и любовта към хората – никой не може да ти я вземе! Обичам България – това е моята страна, и моят свят. Вярвам в този модел! И още веднъж Благодаря на Стояна (която няма компютър и едва ли ще стигне до нея), но искам да стигне до вас. За да си припомним, че всяка една добра постъпка и усилие преборват поне 10 злини. Клише, но светът става по-добър!

Да сте жива и здрава, Стояна!“, пише жената.

Източник: Виж ти