img

Държавата „спасява“ като слон порцелановата икономика

/
/
/
416 Views

На 13 март в България бе въведено извънредно положение.

Вече почти месец страната ни е парализирана от ограничения и забрани, припомня presa24. Българското правителство пипа здраво на здравния фронт и суровите мерки дават резултат – поне дотук така изглежда. Но в икономиката цари мор, а спасителният план още не е заработил.

Основните мерки за запазване на бизнесите и работните места не са в действие. Дали заради страха от зловещия вирус или защото толкова могат, министрите и депутатите пилят нервите на данъкоплатците с нормативни проби и грешки, с нерешителност и потайност, пише Юлиана Бончева за вестник СЕГА.

Поправките в недомисления закон за извънредното положение и актуализацията на бюджет 2020 влязоха в сила едва вчера. Повечето мерки, маркирани в тях, се нуждаят от допълнителна уредба, указания и дори тълкуване, защото са зле формулирани.

От седмици министрите разказват утешителни приказки за безлихвени заеми – за работещите и за загубилите работата си. Но условията, по които банките ще кредитират закъсалите фирми и свободни професии, още се уточняват. А часовникът неумолимо тиктака. Правилата за отсрочка на вече взети кредити също не са много ясни.

Министрите на икономиката и на труда загадъчно споменават за някакви грантове и ваучери – т.е. безвъзмездни помощи за малкия бизнес. Но черно на бяло няма нищо.

В началото на кризата правителството обеща да ревизира неизползваните средства по европрограмите и бързо да им намери антикризисно приложение. Но до момента кабинетът дори не е съобщил какъв е неизползваният ресурс и как смята да го мобилизира в извънредното положение. Министрите упорито си правят оглушки и по друг важен въпрос – какво ще се случи с огромните суми за големи инфраструктурни проекти, които очевидно няма да бъдат изразходвани тази година. Класически пример е магистрала „Хемус“ – правителството отклони над 2 млрд. лева от бюджетните излишъци за 2018 и 2019 г. в държавната фирма „Автомагистрали“. С темповете, с които се работи, те очевидно няма да бъдат усвоени в оставащите 9 месеца от годината. Защо поне част от тях да не се използва сега за спешни цели? Отговор няма.

Гузно умълчаване настъпи и по друга подобна тема – за военните разходи в тазгодишния бюджет. В самото начало на кризата министърът на финансите обяви, че сега има по-важни неща от покупката на бойни кораби и бронирана техника. После се разбра, че министърът на отбраната хич не е съгласен. Премиерът не взима страна. А става дума за солиден резерв – за 2.5 млрд. лева. Той щеше са е двойно по-голям, ако бедната ни държава не беше побързала да предплати щатските самолети Ф16, които ще кацнат у нас след пет, седем или повече години.

Днес ясно се вижда и как лекомислено кабинетът „Борисов“ пропиля 2 млрд. лева за „безплатно“ саниране.

Колко полезни щяха да са тези пари сега, ако бяха запазени във фискалния резерв, вместо да се харчат за лепене на стиропор и смяна на дограма на панелни блокове.

Все пак държавата имат „тлъстинки“ – те са бюджетни излишъци, които кабинетът вкара в държавни предприятия, играещи ролята на черни касички, вместо във фискалния резерв, но поне стоят непохарчени. Например 1 млрд. лева са вкарани в измисления държавен ВиК холдинг, който досега не е захванал нито един сериозен ВиК проект, и парите или поне част от тях могат да бъдат използвани за други, спешни цели. Още през 2018 г. кабинетът затвори в държавно дружество едни 500 млн. лева за „спешни“ ремонти на язовири, които още не са се състояли. И този ресурс може да бъде впрегнат сега.

На фона на тези „мазнинки“ строителният бизнес изплака, че държавни структури и общини са натрупали задължения за над 300 млн. лева. И каква бе реакцията на финансовия министър? „Ако има забавени плащания, виновни са общините, тях търсете“, отсече Владислав Горанов.

Управляващите успяха да превърнат в проблем дори чудесната новина, че „Газпром“ е склонил да свали цените, при това със задна дата, и че ще върне на „Булгаргаз“ надвзети 150 млн. лева. Парите вече са в сметките на „Булгаргаз“, който на свой ред трябва да възстанови надвзетите суми на своите клиенти, а те да компенсират своите потребители. Тук държавата зацикли – министри, депутати и КЕВР още не могат за измислят правилата за „сторнирането“.

В дните, в които коронавирусът гази хора и икономики, зачестиха репортажите за опразнени рафтове в магазини за хранителни стоки. Тези потискащи картини обаче ги има в САЩ,Испания, Италия. Нашите супермаркети и бакалии са пълни и добре заредени. Вярно, някои стоки поскъпнаха – джиндифилът с много, лимоните – с по-малко. Светът преминава през безпрецедентно изпитание и е невъзможно да се прогнозира какво ще се случва с хранителните запаси на планетата и с инфлацията. Точно в този критичен момент българската министърка на земеделието реши да „дисциплинира“ големите търговски вериги.

Понеже не били поели обещание да държат цените ниски, Десислава Танева им отмъсти с проектопостановление, което ги задължава да държат 50% от щандовете си само за български храни, а всеки магазин да се зарежда само със стока от областта, на чиято територия работи. Продуктите може да идват само от точка в радиус до 200 км от хипермаркета, нито сантиметър по-далече, пише още в проекта. Сиреч магазинът в София няма право да купува брашно и олио от Добрич или риба от Бургас и Варна. Трудно е да се сътвори по-голяма нелепица. Големите магазини и в момента преизпълняват квотата за над 50% „произведено в България“. За „радиуса“ дори не заслужава да говорим. Само си представете как инспектори на Танева се разхождат с метри из рафтовете и с джипиеси по пътищата, за да проверяват спазват ли се квотите и отстоянията.

Ако министърката иска да помогне на българското селско стопанство, нека насочи изцяло усилията си към осигуряването на работна ръка, към подпомагане на фермерските пазари и към улеснения за складиране и транспортиране на продукцията.

В ББР – единствената държавна банка и водещ инструмент в правителствения спасителен пояс за икономиката, насред кризата избухна скандал. Фитилът пламна заради мастит кредит от 75 млн. лева, отпуснат за фирма – събирач на дългове, а премиерът се ядоса и показа червен картон на директора Стоян Мавродиев. Банката, чиято главна задача от самото й раждане е да финансира малки предприятия, отдавна търпи критики заради слабостта си към едрия бизнес, близък до властта. След като премиерът нареди Мавродиев да бъде уволнен, банкерът даде пространно интервю, в което увери, че си носи оставката джоба. Но не я подаде. Обясни и защо – бил жертва на кръга „Капитал“- медийни терористи, които го нападали с жестокостта на ирландската ИРА. Дори само заради тези думи човекът трябва да бъде отстранен от поста – недопустимо е начело на важна държавна банка да стои човек с тежка обсесия. Мавродиев обаче още не е освободен – дори след избухването на премиера. Ако банкерът, изгубил доверието на правителството, се закотвя в кабинета си, изниква въпросът кой всъщност командва в България.

Същият въпрос изненадващо изникна покрай прословутата схема за спасяване на работни места 60:40.

В първия й вариант мярката бе безсмислена – предвиждаше държавата да поеме 60% от заплатата, а фирмата да плаща 40% плюс всички осигурителни вноски – непосилен товар за предприятие, което е закъсало заради извънредното положение. Седмици наред работодателските организации обясняваха, че това е мечешка услуга, чрез която държавата с едната ръка дава, а с другата продължава да събира данъци и осигуровки. Правителството най-сетне увря и склони на ремонт на схемата. След като парламентът гласува промяната, една от бизнес организациите – КРИБ, прати благодарствено писмо. Писмото бе адресирано не до Народното събрание, а до … ДПС. Може би защото депутатът Йордан Цонев дейно участваше в ремонта на схемата 60:40. Другите организации не благодариха на никого. Казаха, че едно блокирано предприятие не може да плаща и 40% заплати. И напомниха, че в Германия схемата е 60:0, т.е. тежестта за фирмата в извънредно положение е нула. Междувременно се оказа, гласуваният в Народното събрание текст за 60:40 е лошо формулиран и не се разбира точно какви осигуровки дължи работодателят. Дни наред правителствени експерти тълкуват и съгласуват смисъла на разпоредбата.

А пред бюрата на труда се извиват все по-дълги опашки от хора, загубили работата си. Някои от тях – за дълго.

дунавмост

Коментирай чрез Фейсбук

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *