img

Боян Савов: Всеки може да живее на село с 0 лв. инвестиция, стига да иска

/
/
/
530 Views
Сподели с приятели
0 0
0Shares

Показваме ви поредния пример на младо семейство, заживяло щастливо на село. Това са Боян Савов и Ани Маврова.

Домът им е в село Средно Градище (Чирпанско) – там те отглеждат и произвеждат домашни храни и напитки от собствени лозя, зеленчукови и овощни градини, диви плодове и билки, лимец и слънчоглед, и ги предлагат в сайта domashno.org. Портал12 се свърза с Боян, за да разкаже трудно ли се живее на село, има ли работа там и каква, скучно ли е или напротив – обогатяващо и забавно.

Какво Ви липсваше в града и защо заживяхте на село?

Спокойствието. То винаги ми е липсвало, особено в София, където съм живял 4 години. Също ми е липсвал и въздухът, който не мога да го дишам в София. Затова моето хоби е планинарство и селото, което съм си избрал, е близо до Средна гора. Заживяхме на село, за да си произвеждаме сами храна, да не си купуваме отрова от магазина.

лозето

Възможен ли е животът на село? Как се справяте?

Чудесно се справяме! Нямаме телевизия, нямаме радио, не четем вестници, четем през интернет конкретно избрана информация и се чувстваме прекрасно. Живеем спокойно, тихо, приятно… Имаме достатъчно храна за себе си, произвеждаме дори за приятели и познати, и каквото остане – на фермерски пазари.

Обработваме 90 декара от дядо ми с нула лична техника, всичко се наема. Дори нямам склад, където да си държа лимеца и слънчогледа, и ги държа в селската баня. Всеки може всичко да направи, стига да има желание. Аз искам да живея на село – живея на село, никой не може да ме спре.

Сега някой иска да живее на село и казва: “Ама аз нямам пари за трактор!” – това са глупости. Една оран струва 10 лв. Който иска – може да живее на село, който не иска – не може. Не е трудно.

брашно от лимец

Много хора се притесняват, че като отидат на село, ще им липсват някои удобства, а също и социализацията. При вас има ли такава липса?

Нищо не ни липсва, понеже нашето село е в центъра на България и сме на 40 минути от Пловдив, на 2 часа от София и на 2 часа от морето. Все едно живеем в предградие на два мегаполиса.

Решили сме проблема със социализацията по много уникален начин – каним доброволци от цял свят, които ни помагат. В къщата ни винаги има готини млади хора и все едно светът минава през дома ни. По 20-30 доброволеца минават на година. Това не е по никаква програма, това е на принципа човек до човека – чрез сайтовете Helpx, workaway, wwoof.

Те са на принципа на сайтовете за запознанства – аз имам профил, той има профил. Аз казвам: “Трябват ни хора да берат грозде, предлагам подслон и храна срещу помощ.”, той казва “Искам да дойда за 2 седмици.” – аз му казвам: “Заповядай!” И това е – аз го храня, той ми помага и се забавляваме яко! И ги водим по екскурзии като безплатни гидове за тях. Това е без обмен на пари от каквото и да е естество и валута. Всичко е на доброволен принцип.

в захарната тръстика

Можем ли да развенчаем мита, че на село няма работа?

На село няма работа ли?! Боожее, че то само в наше село има 1000 декара ниви, които пустеят, и още 20 декара градини. Във всяко село е пълно с къщи и дворове под наем и даже ще ви ги дадат безплатно, за да не пустеят и да не им обират къщите. Всеки може да живее на село с 0 лева инвестиция.

Бихте ли дали практически съвети на градски хора, които мечтаят да живеят на село, но не смеят да направят първата крачка?

Първо да ходят доброволци някъде. И при нас могат да дойдат, и където още искат, навсякъде да отидат. Да ходят някъде да се учат от баби и дядовци, от подобни такива ферми, да си садят разсад на терасата.

Да живееш на село и да работиш в града също не е много трудно, така че и без да си земеделец, може да стане. Зависи за всеки човек какво е по-важно. В нашата ценностна система е важно да имаме спокойствие и чист въздух.

Можем да направим сравнение: ако апартаментът в града е с 200 или 300 лв. наем, ти можеш да си наемеш на село една къща за 50 лв., да дадеш 100 лв. за газ или бензин месечно, и то ще ти излезе същото като разход. Въпросът е ти да имаш такава нагласа. Аз, например, като живеех в София, бях болен 3-4 пъти в годината. Сега за 4 години съм бил болен 2 дена и половина. И кое е по-важно? Някой път може да ти е скучно – тогава се качваш на колата или на автобуса и отиваш някъде, където да не ти е скучно.

Съветът ми е никой да не бърза да си купува къща и да взема ниви – първо да се пробват хората. Селото не е за всеки! Зависи какъв човек си и много зависи от селото, което ще ти подхожда.

 

Източник: portal12

Коментирай чрез Фейсбук
Сподели с приятели
0 0
0Shares

Leave a Reply