Home » Life Story » Македонката с българско сърце Бранислава Мамучевска е заразила цяла Горна Оряховица с идеите си за благотворителност
Македонката с българско сърце Бранислава Мамучевска е заразила цяла Горна Оряховица с идеите си за благотворителност

Македонката с българско сърце Бранислава Мамучевска е заразила цяла Горна Оряховица с идеите си за благотворителност

Лъчезарна, открита и кипяща от енергия, 37-годишната презвитера Бранислава Мамучевска е светлият пример, че когато си се посветил на това да вършиш добро и то извира от сърцето ти, увличаш със себе си още много хора.

През последните години благотворителните каузи в Горна Оряховица, които тя и съпругът й отец Зоран инициират, се радват на все повече съмишленици. Идеите й се множат, има планове за месеци напред, защото за нея е важно добрините и помощта да стигнат до колкото се може повече хора. Специалист „Човешки ресурси” в софийска компания, майка на 4 деца, с татуировки по ръцете и много приказлива, Бранислава е далеч от старата представа за скромния и тих божи човек, както повелява положението й на съпруга на свещеник. Вярата й обаче е искрена и дълбока, без никаква показност, която да смущава.

Първо била само помощник на мъжа си, но покрай свещеничеството му в православния храм „Свети Три светители” тя видяла, че той просто не смогва сам с благотворителните дела, разбра Преса 24. Шегувала се, че ще му направи холограми, за да го проектира на различни места. В един момент просто аз започнах да поемам тези дейности, за да може той да се погрижи за душите на хората и да ги утеши, когато имат нужда, споделя Бранислава. Започнали със социалната кухня преди 6 години и тя се оказала сполучливо начинание. Първо хранели хората два дни през седмицата, после те станали 4, а сега са 6. Благодарения на тях стотина човека редовно имат храна на масата си, която се прави от две готвачки със заплати, осигурени от дарители.

Много фирми и частни лица от железничарския град ежемесечно подсигуряват социалната кухня с продукти и ако в началото Бранислава е трябвало да ги търси, сега това не е нужно, защото откликват сами. Постепенно благотворителната им дейност се разраствала и те почувствали, че имат нужда от помощ. Пък и се убедили, че хората също имат желание да помагат, само трябва някой да ги насочи. Написали във Фейсбук за идеята си, отзовали се 5 жени, всички работещи в различни институции, и заедно с Бранислава сложили началото на благотворителния комитет „Св. Мина”, с който да привлекат още хора за каузата си. Избрали името на светеца за патрон, защото, освен че е покровител на семейството, той е и воин, а жените се считат за воини на доброто.

„Отначало се притеснявах дали ще се сработим, но се създаде един сплотен екип. Много са разтропани момичетата”, казва с усмивка Бранислава. На Голяма Богородица преди седмица организираха първото си събитие – благотворителен базар в двора на храма. Отзовали се много хора, които дарили дрехи, повечето нови, сувенири, изработени от стъкло и дърво, най-различни предмети. Предстои да изброят събраната от продажбите сума, която най-вероятно ще предоставят за ремонт на център „Мария” за защита на пострадалите от насилие жени.

„Идеята е хем да подсигурим материали и майстори, хем и ние да се включим, защото жените от центъра са страхотни. Познавам ги, те идват често в храма, просто имат нужда някой да им покаже повече любов”, казва Бранислава. Идеята й е да направят и втори базар на 5 септември, когато хората вече са се върнали от отпуските си, но датата все пак ще се обсъди и реши от комитета. Спонтанно на базара се родила и идеята срещу 15 септември да направят спортен празник за децата, а спортната плошадка в близост до храма „Св. Три светители“ е много подходящо място. Ще бъде вечерта, по хладно, ще има балони, зумба, забата, а същевременно ще поставят и кутия за дарения с благотворителна цел. За октомври планира кулинарен празник, където всеки да донесе сготвеното от него, а професионално жури ще оценява уменията на готвачите.

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА Я ДЪРЖИ В КОНДИЦИЯ, КАКТО И ТОВА ДА НЕ СЕ ЧУВСТВА БЕЗПОЛЕЗНА

Познатите й казват за нея, че е много припряна, при нея няма спокойствие и всичко е по режим и по час. Дори, че изглежда строга. Всъщност именно добрата й организация в ежедневието й позволява да гледа четирите си деца (две момичета и две момчета), да работи, да бъде добра съпруга и да се занимава с благотворителност. Вече дори не може да почива като хората, защото е свикнала все нещо да върши. Това, което знае за себе си, е, че е пълна с любов.

„Тя напира в мене и искам да я раздам и на други хора. За да се получи верижна реакция, а добрите неща да се множат“, споделя Бранислава. И не скрива, че мъжът й – отец Зоран Мамучевски, й е повлиял, наблюдавайки го как се раздава. С годините тя прихваща от неговото себеотрицание и в нея все повече напира желанието и тя да помага. А как привлича хората? С начина на живот, с това, което правим – ние така живеем, казва Бранислава Мамучевска.

„Живеем с църквата и това, което тя представлява. Нямаме едно лице за пред хората в нея, а друго вкъщи. А и винаги сме усмихнати, спираме да поговорим в парка с всеки, който иска, независимо от възрастта. Открити сме към този, който има нужда. С децата сме така, а и те самите се държат по този начин. И жителите на Горна Оряховица усещат, че сме истински, а не само от 8 до 5 или в почивните дни, когато има служби. Постоянно е.“

 

Дъщеря е на военен, който никога не е стъпвал в църква, и майка, посещавала я редовно. Преди да срещне любовта на живота си – Зоран, тя започнала горещо да се моли. Не редяла традиционните молитви, а собствени думи. „Явно съм се подготвяла за бъдещия си живот. Бог никога не ни е оставял. Не се отнася само да нас, като се зачудим кое как да се прави или дали ще стане, то се случва. В началото на семейния ни живот постоянно се притеснявах и намилах за всичко, за ежедневните битови неща. Отчето все ме успоява, че всичко ще се нареди и то се нарежда. Като си отвориш очите и сърцето, че Бог ще се погрижи за тебе, така и се получава. Важно е да имаш вярата.

Най-пресният пример е за къщата. Искаме да се местим, защото и по-големият апартамент не ни стига, тясно е. Много народ сме, 4 деца и едно куче, опитахме да се поберем, но май няма да се получи. Започнахме да търсим упорито къща и един ден на отчето просто му излезе обява точно каквато сме търсили. И е в града, и е близо до храма „Свети Три светители”, така ще можем да сме на разположение на хората. Как Бог ти дава това, от което имаш нужда… Е, не стават нещата магически, на секундата. Човек трябва да има и малко търпение. Научих се с времето да бъда искрено вярваща. Много силно исках четвъртото си дете, просто надух главата на Зоран. Забременях по време на пандемията и така се молех всичко да мине както трябва… Заплюх си, че ще родя момче и ще се казва Стефан. Горещо се молех за това. Роди се по-рано, но го кръстихме на Стефановден, миналата година“, разказва живота си Бранислава. И макар че са отдадени на вярата, двамата със Зоран са си най-обикновено семейство, карат се и спорят, гълчат децата, гледат да ги вкарат в правия път. „Викна ли, сигурно хората ме чуват и от другата страна на близкия парк. Пък и като имаш проблеми с ВиК, бог не може да ти помогне, трябва да викнеш майстор“, смее се тя.

Децата им растат във вярата, но не са фанатизирани. Когато сутрин не им се ходи на църква, не ги карат насила. Оставят ги да играят навън. То и на нея не винаги й се стои до края на службата. Вкъщи молитви не четат, нито принуждават децата да четат богословски книги. Средната дъщеря обаче, София-Мария, ходи на православен лагер, вярата я зове отсега.

НА 20 ГОДИНИ НАПУСКА ДОМА СИ В СКОПИЕ

Бранислава е родена в Скопие, Македония, а от 2006 г. живее в България и казва, че съзнателният й живот е тук и се чувства у дома си. Говори много добре български, а македонския изговор даже е забравила. Зоран пристига година преди нея в нашата страна и като му е идвала на гости, просто се влюбила във Велико Търново и почувствала, че това е мястото. Но трябвало да приключи следването си за бакалавър „Английска филология” с профил преводачество. Идвайки тук, записва магистратура във ВТУ – „Международни икономически отношения”. За две години общо приключили с учението и заминали за Англия, където отец Зоран започва да учи в Кеймбридж „Пасторална теология”. Там сключили и гражданския си брак, а църковния – пак там, но в руска църква.

На Острова се родила и най-голямата им дъщеря – Ана-Мария, която преди дни навърши 12 години. Появата на детето променило живота им, търсели къде да се установят, но сърцето ги теглело към Велико Търново. Все пак през 2009 г. предпочели близката Горна Оряховица заради многото стълби и баири в старата столица, които не са твърде подходящи за детска количка. И не съжалява нито за миг.

ЛЮБОВТА МЕЖДУ БРАНИСЛАВА И ЗОРАН МАМУЧЕВСКИ ПЛАМНАЛА ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Запознали се в Скопие, където Зоран завършвал богословие в училището. На един площад имало голямо парти и съдбата ги срещнала. Бранислава още помни погледа му и дървото, около което се усамотили. Било любов от пръв поглед и вече 17 години – от 2004 г., са заедно.

Заради обтегнатите отношения между България и Северна Македония нямаше как да не я попитам за нещата отвътре. „Аз отдавна съм се отказала от Македония, признава изненадващо Бранислава. Нашите дори са ми сърдити. Но те не могат да разберат, че ние – българи и македонци, сме едно. И че те са тези, които си губят идентичността. Когато си отидох преди две години, ами че то никой не говори македонски, а албански, за каква идентичност да говорим. Отчето постоянно чете история и ми разказва. Дори на неговия дядо Благой, покойник, свидетеството му е от българско училище в Берово и е на български.

От там е и Зоран, малко градче на границата с България. Но бащата на мъжа ми не приема това. Ама го има черно на бяло документа, това е истината. Това, че те не искат да го приемат, е друг въпрос. Моят баща е сърбин и аз мога да кажа как се усещаше сръбското влияние. Сръбски език винаги съм знаела, без да съм го учила, а за България винаги се говореше с много лоши думи. В момента, в който реших, че ще дойда да живея в тази страна, нашите се отрекоха от мен. И ме оставиха на 20 години сама с куфарите. Аз обаче тръгнах. Шест месеца не питаха къде съм и как съм. Лицемерно е, защото няколко години по-късно си извадиха български паспорти. 70 процента от населението на Македония имат такива. Иначе скачат, че са патриоти, но си имат резервна страна. Ние обаче сме се отказали от всички македонски документи“, споделя позицията си тя.

Извън всичките си ангажименти Бранислава ходи на народни танци в клуб „Елбетица“ в Горна Оряховица. Македонските хора не си ги спомня твърде, но е научила много български. Вечерно време разпускат със Зоран с четене на книги на български и на английски и гледане на филми. За други хобита напоследък няма време.

Ана РАЙКОВСКА / Борба

Сн. авторката и личен архив