img

Ще се взриви ли финансова бомба, която да срути икономиката и хвърли България в тежка криза?

/
/
/
196 Views

България ще последва съдбата на Гърция, ако приеме еврото, научи presa24.

Това заяви Стив Ханке, професор по приложна икономика от университета „Джон Хопкинс“ в САЩ, и хвърли в смут политици и бизнесмени, пише „Труд“.

Дали професорът знае нещо, което предстои да разберем, ще стане ясно в бъдеще. Ако съдим за някои от причините за икономическата криза в Гърция, а именно търговски дисбаланс между европейската и гръцка икономика, тайни дългове на предходните гръцки правителства (укрити с мълчаливото одобрение на банките на Уолстрийт), може да се окаже, че назад във времето е заложена финансова бомба, която предстои да взриви икономиката и хвърли България в тежка криза. Така ли е наистина?

За да влезе в Еврозоната през 2001 г., бюджетният дефицит на Гърция трябваше да бъде под прага (3% от БВП), определен с Договора от Маастрихт. През 2009 г. стана ясно, че страната е укривала дефицити от европейските органи, с помощта на суапове за кредитно неизпълнение, продадени u през 2002-2006 г. от „Голдман Сакс“.

Изправена е пред дефицит от 12% от БВП и изпада във финансов колапс. Всъщност, когато гърците за първи път докоснаха евробанкнотите през 2001 г., се почувстваха изключително мощни.

Бяха вече в твърдото ядро на Европа, доказателство, че използват същата валута в джоба си като немската, френската, италианската и скандинавската. Мнозина прозряха по-голямо богатство в страната и още по-голям просперитет на нейните жители. Ето защо през 2001 г. процентът на одобрение за приемане на новата валута от гърците бе над 80%.

Някои икономисти по онова време твърдяха, че курсът на евро-драхмата (едно евро до триста четиридесет и две драхми) ще създаде проблеми на гърците с ниски доходи, тъй като ще повишат цените на стоките. Всъщност това беше така, защото 342 драхми, които бяха преди 2001 г., имаха значителна стойност, докато една монета от евро, съответстваща на тези 342 драхми, автоматично изглеждаше като нещо евтино и лесно.

Гъркът, който купуваше кафе за сто драхми през 2000 г., го намери на половин евро на 1.01.2001 г., тъй като продавачът реши, че е глупаво да определи цената на кафето му на 0,32 евро съответстващи на 100 драхми.

Това обаче беше така за всички продукти, което доведе до ценови взрив в ежедневните продукти, нещо което значително намали разполагаемия доход на хората, тъй като заплатите останаха непроменени. Мнозина продаваха кафето срещу едно евро, което означаваше 250% увеличение.

Разбира се, това беше само един аспект от присъединяването на Гърция към еврозоната. Най-големите и сериозни проблеми бяха предизвикани от факта, че гръцката икономика не беше в състояние да се конкурира с основните икономики на европейския север в рамките на един пазар. Но въпреки очевидната разлика, с приемането на еврото Гърция в очите на международните пазари имаше гаранции; които u позволяваха да взема като държава колкото заеми пожелаеше и с изключително ниски лихви.

Ако в Гърция имаше правителства, които да поемат отговорност за собствения си народ, те биха могли да ограничат това внезапно новозабогатяване, с приемането еврото.

Вместо това започна едно пропиляно разхищение, което стартира от държавата, премина през банките и приключи с гражданите. Държавата вземаше евтини заеми с гаранция от Еврозоната, банките – евтини заеми от ЕЦБ с гаранция на гръцката държава и всички те насочваха тези финанси към бизнеса и света по очевидни причини.

Първото десетилетие на еврото в Гърция беше една оргия на разхищение и нищо друго. Производителността на гръцката икономика намаляваше, тъй като никой не се опитваше да улесни оцеляването си. Когато човек може да намери изобилие от евтини пари, не е ли глупаво да се работи и да се постигат иновации, за да ги спечели?

Предпочиташе да взема заеми безогледно, независимо дали ставаше въпрос за бизнес или физически лица. За да бъдем справедливи, почти същото (макар и в по-малка степен) беше направено в целия европейски юг.

Мощната германска икономика погълна регионалните икономики в рамките на единната валута. Но от друга страна, германците, холандците или финландците не се нахвърлиха към вземането на заеми, въпреки че имаха възможност. Те упорито създаваха истинско богатство.

На десетата година Гърция преживя ужасната финансова криза, от която започна да излиза едва през последните две години. Не беше виновно само еврото, както казаха някои противници на единната валута, но е факт, че валутата допринесе решително за гръцката криза. Една страна, намираща се в еврозоната, не може да си позволи да обезценява своята валута, както направи Гърция в епохата на драхмата и каквато има България днес.

Но обезценяването на националната валута е основно оръжие за справяне с проблемите на производителността на една икономика. С едно обезценяване от 20% или 30% може автоматично да се увеличи износът или да направи страната по-евтина за туристите. Разбира се, цените на вноса съответно нарастват, но така или иначе те са оръжие в ръцете на правителствата.

С приемането на еврото това оръжие се губи.

В разгара на кризата Гърция много пъти рискуваше да излезе от еврозоната. Особено през 2015 г. всичко висеше на косъм, но тази нишка не се скъса. Гърция остана в еврозоната и днес взема заеми с по-ниска лихва, отколкото Италия или САЩ.

Дано се окажем по-мъдри

Ако политиците на една държава, както и хората, проявят дисциплина и разум, приемането на еврото може да се превърне в икономическа благословия. В противен случай може да се окаже проклятие. Теоретично държавите-членки на еврозоната ще наблягат в бъдеще върху тенденцията да се изравняват възходящо, като за тази цел съществуват неограничени средства.

Достатъчно е да ги използваме разумно и с програма. Ако Гърция беше направила това през 2001 г., нямаше да преживее Голготата, която претърпя. Надявам се ние да се окажем по-мъдри.

blitz

Коментирай чрез Фейсбук

Leave a Reply