img

От Калофер до Клисура всички говорят за Делко Шойлеко

/
/
/
245 Views

Няма човек от Подбалкана от Калофер до Клисура, който да не познава или да не знае кой е Делко Шойлеков.

Това е готвачът на повикване с главно „Г“, научи presa24.

Хиляди са се наслаждавали на вкусните му ястия, безброй семейства му поръчват пълно меню за своите гости вкъщи по празниците, пише „Марица“.

Той прави трапези за видни бизнесмени и изискани дипломати. Често му поръчват менюто, когато в региона идват знатни особи. Гощавал е всички български президенти от 1990 година досега – и Жельо Желев, и Петър Стоянов, и Георги Първанов, а тази пролет подготви трапезата и за Румен Радев.

Основната част от менюто за тях най-често е зелена салата, печено агнешко и десерт. Готвил е и с Ути Бъчваров, и с Иван Звездев.

Кметовете на селата в региона често му поверяват трапезата за гостите на селските събори. Те канят известни певци и музиканти, колеги от други региони, бизнесмени, затова най-добре е ястията да са приготвени от майстор кулинар.

Завърших инженерство, ала избрах кулинарията, приготвянето на ястия ме влече от малък, споделя Делко Шойлеков. У дома се правеха бабеци, филета, суджуци. Много неща от работата в кухнята ми бяха ясни още от детските години – смесването на подправките, обработката на месото и получаването на готовия продукт.

Това винаги ми е създавало уют у дома, признава той.

Делко Шойлеков е от стар карловски род, който има история на повече от три века и води началото си от Клисура. Мъжът, дал името на рода Шойлекови, пръв на Балканите донесъл маслодайната роза в Клисура още през 18. век. Той се казва Генчо.

Наричали ароматното и маслодайно цвете просто трън, а когато местните започнали да правят от него розово масло и да го продават, започнали да казват на Генчо „Шойле“, т. е. благодетел.

Запален планинар, Делко Шойлеков е душата на компанията, щом с приятели потеглят към карловските хижи. Те му поверяват приготвянето на храната. Тя става още по-вкусна от добрия му характер – топъл, деликатен, дружелюбен и всеотдаен.

Години наред той дарява и готви курбана на прочутия празник на хижа „Васил Левски“, който събира планинари от цяла България.

Завършил инженерство, както повечето момчета от Карлово от неговото поколение – изборът в онези години бил заради перспективата за работа в гигантите ВМЗ и Карловския тракторен завод. После станал началник на КАТ, а през 1992 година се посвещава на кулинарията.

Отваря закусвалня, кръщава я „Лъчо“, с ударение на „о“, това е народното название на Карлово, което означава „хубаво, слънчево“. Планирано за закусвалня, заведението стана ресторант с готвени ястия и скара и години наред от сутрин до вечер се пукаше по шевовете от посетители.

Сега хората се ориентираха към семейни тържества с по 20-30 души, обяснява Шойлеков. Затова и приготвянето на меню за тях открива възможност за кулинар като него.

Хубавата храна в добрите ресторанти ми правеше впечатление още в студентските години, разказва той. Не бях беден студент, имах пари и ценях добрата кухня – правеше ми впечатление, когато ястието е добре направено, поднесено изискано на аранжирана маса.

Някъде съм видял нещо интересно, другаде съм добавил нещо от себе си или съм променил според моите виждания. Така се натрупваха и познания, и желание да правя хубави неща.

Ястията ми винаги се получават. Ала винаги експериментирам, никога не казвам, че това е върхът, винаги търся нова технология на термообработка, различни подправки, разказва карловецът.

Делко Шойлеков пръв започва да предлага услугата да приготви меню за гости. Днес е непосилно за една работеща жена да посрещне 20-30 души вкъщи, знам това отлично, разказва известният кулинар. За него обаче това не е проблем – има оборудване, съдове, уреди, дори пещ, в която могат да се пекат няколко тави с агнета едновременно.

Дълго време поддържал екип от 7-8 души.

Блиц

Коментирай чрез Фейсбук

Leave a Reply