img

ЛИЧНА ДРАМА: Ще разруша семейството й така, както тя разруши моето

/
/
/
856 Views

Със съпруга ми се запознахме в университета и скоро след като се дипломирахме, двамата се оженихме.

Тогава ми се струваше, че любовта ни е нежна и ще бъде вечна. Не можехме един без друг и ден. За да не се разделяме, започнахме работа в една и съща фирма. Заедно на работа, заедно след работа пазарувахме или ходехме на гости. Родителите ми ни оставиха апартамента си, а те се преместиха да живеят при баба. Семействата и на двама ни виждаха колко се обичаме и никой не искаше да се меси в нашата сбъдната приказка.

Три години след сватбата съпругът ми започна да ме убеждава да си имаме дете. Финансово бяхме стъпили здраво на краката си, имахме кола, жилище, и не бяхме лишени от нищо. Възрастта ни също беше подходяща – аз бях на 25, а съпругът ми на 27. Няколко месеца след като взехме това решение, на бял свят се появи дъщеря ни – здраво и силно дете. Скоро имахме и още един повод за радост – повишиха съпруга ми. Не живот, а приказка. Докато чаках мъжът ми да се върне от работа, грижливо почиствах дома ни, приготвях му вкусни вечери, а след работа се разхождахме с колата, пазарувахме, смеехме се и мечтаехме. Изглеждаше, че няма сила, която да унищожи семейното ни щастие.

Но след Коледа животът ми се преобърна

Съпругът ми започна все по-често да се задържа на работа под предлог, че има да изготвя годишни доклади и отчети. И не се задържаше час- два, а се връщаше след полунощ. С настъпването на пролетта командировките му зачестиха и понякога не се прибираше с дни. Когато си беше у дома не понасяше плача на дъщеря ни, на която й растяха зъби. Изведнъж станах лоша съпруга, глупава жена и идиотка. Взимаше си възглавницата и лягаше да спи в дневната.

В онези редки дни, когато се прибираше навреме от работа, у дома настъпваше същински ад. Крещеше ми, че искал да си почине на спокойствие, а вместо това аз по цял ден съм стояла със скръстени ръце и не съм подхващала никаква работа. А кой му чистеше? Кой му готвеше? Кой гледаше детето? Заниманията изпиваха цялата ми сила. Наистина, той изкарваше основно парите за семейството ни, но аз също работех. През свободното си време, на нощна лампа, шиех и плетях по поръчка. И печелех не само за себе си, но и за детето. И моята работа също допълваше бюджета ни.

Изневярата

Но съпругът ми престана да помага в домакинството, дъщеря ми продължи да го дразни, дори когато всичките й зъби пораснаха. Малкото ми момиченце се страхуваше от баща си, а той пък реши, че аз съм виновна и я настройвам срещу него. Когато дъщеря ми стана на две години, аз я записах на детска градина, но когато съпругът ми научи, вечерта ме преби жестоко, а на сутринта си събра багажа и напусна къщата.

По-късно разбрах, че предварително си е наел апартамент в другия край на града. Понякога се появяваше, хвърляше някой лев на детето и отново изчезваше. Когато отново се върнах на работа, моментално бях информирана от „доброжелатели“, че съпругът ми има афера с една от колежките ни – омъжена, с две деца. Оказа се, че докато аз сменях пелените на дъщеря ни, почиствах къщата, готвих и перях, съпругът ми си намерил любовница. На всичкото отгоре тази гадина се отнасяше отвратително с мен. Постоянно ме дебнеше, обвиняваше ме, че не си върша работата добре и ме топеше пред началниците.

Една вечер я причаках след работа и без да повишавам глас, тихо я предупредих да ме остави на спокойствие. Тя уж се кротна, но зад гърба ми продължи да кове тънки интриги. Колегите ме подкрепяха, но не се смееха да се намесват в конфликта ни, защото и тя заема ръководен пост.

А съпругът ми се държеше неутрално

Наскоро ме помоли за прошка и поиска да му дам втори шанс. Простих му и се събрахме да живеем отново заедно. Любовницата му не можа да понесе унижението и завъртя такива интриги, че и двамата бяхме уволнени от работа. И въпреки всичко нещастницата не спря да го преследва. Отново започнаха да се срещат, а у дома скандалите зачестиха. Една вечер мъжът ми ме удари и без да се замислям, го изтритах на улицата. Аз съм миролюбив човек, мразя скандалите и интригите. Но не мога да понеса издевателството на мъжа ми и любовницата му.

Подадох молба за развод и реших категорично, че никога повече няма да живея с този човек. Но ме боли, много ме боли. И двете с дъщеря ми бяхме предадени от човека, който трябваше да бъде наша опора и закрила.

Но няма да оставя злото ненаказано. Ще разруша семейството й така, както тя разруши моето. Ще се обадя на мъжа й, и ще му покажа всички снимки в бельо и без, които жена му изпраща на мъжа ми. Нека види и цялата им кореспонденция. Защо тази нещастница, която разби семейството ми, да бъде щастлива? И не на последно място ще й отмъстя за всички обиди и унижения, които ми нанесе на работа.

Ще го направя и ще затворя вратата на миналото.

Коментирай чрез Фейсбук

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *