img

Кои са най-големите финансови грешки на българина

/
/
/
447 Views
Сподели с приятели
0 0
0Shares

Когато става въпрос за финансовата култура на българина, има три зони, които може да подобрим, научи presa24.

Това включва мисъл за дългосрочните ни цели, повече спестяване и инвестиране в правилните инструменти.

„Ние сме много добри в краткосрочните цели – искаме кола и теглим кредит, но не обръщаме внимание на дългосрочните си цели – какво искаме след 10 години. На второ място – не спестяваме достатъчно – у нас нормата на спестяване е 4-5%, в сравнение с една традиционно спестовна нация като Германия, където се пестят над 15% от доходите.

Това е начинът да постигаме дългосрочните си цели“, казва Стойне Василев, независим финансов консултант в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

По думите на експерта българите започват да харчат много повече с възможностите на банковото и небанковото кредитиране, като са станали консуматорско настроено общество. „Не инвестираме в правилните инструменти, въпреки, че сега има възможности да инвестираме в активи в целия свят, но ние не се възползваме от това.

Финансови страхове

По думите на Василев финансовите страхове на българите са свързани основно със здравето – дали ще можем да си платим скъпо лечение и операция. „Ако имаме авариен фонд, с който да си покрием разходите от 3 до 6 месеца, то не би трябвало да ни притеснява“, каза той.

„Вторият ни страх е свързан с банките – дали няма да фалира някоя банка, дали няма да се повтори инфлацията, която помним. Българинът се страхува дали някой няма да му вземе спестяванията, за които се е трудил години“, казва експертът.

Скъпо ли е за спестяванията преминаването от лев в евро?

Според експерта смяната на валутата би била скъпа, тъй като превалутиране, теглене, внасяне е свързано с допълнителни такси. Но по-големият проблем е това, че не е добре обяснено какво ще последва след като влезем в чакалнята, затова е нормално хората да се паникьосват.“Не беше добре обяснено какво ще стане когато влезем в чакалнята и след това в еврозоната, затова хората превалутираха парите си“.

В какво да инвестираме?

Съветът на експерта е да инвестираме в това, от което разбираме най-много. Най-достъпният начин са взаимните фондове, където имаме възможност с много ниски суми да инвестираме. Дори от порядъка на 50-100 лв. всеки месец.

„Можем да инвестираме буквално в целия свят и в много икономики, както и в активи като злато, в компании, акции, на БФБ, но е добре да сме запознати с базовите принципи на финансовите инструменти“, казва експертът.

Разбираме ли достатъчно от имоти, след като токова много инвестираме в тях?

Наблюденията на експерта сочат, че българите не използват пълния потенциал на жилищата, като не се интересуват от това как да получат най-големия наем. „Добре е наемът да се актуализира с инфлацията – най-малко това трябва да включим в договора за наем. Когато включим разходи за поддръжка, данъци може да се окаже, че това не е от най-добрите активи има доста негативи“.

Може да печелим от недвижими имоти, но трябва да знаем начинът по който става това, като се съветваме с експертите, добавя Василев.

Движението Fire.

„Има ново движение в България, което се нарича Fire – идва от финансова независимост и ранно пенсиониране и много хора са привлечени от философията да имат финансова свобода чрез пасивни доходи, които покриват месечните разходи. Тогава можем и да се оттеглим от работа по-рано от 65 години“, казва Василев.

Принципите на това са да спестяване на част от доходите, инвестиране в правилните инструменти.

„Трудно е когато получаваш минималната заплата да спестяваш, но смятам за възможно това всеки да може да отделя 10% от дохода си“.

Как ще се отрази промяната на валута на спестяванията ни?

Страховете на българите са свързани с това курса да не се промени, да не се изгубят спестяванията, които са натрупани. „Затова имаше масово обръщане в друга валута. Ефектът от влизането в еврозоната се изчислява между 0.2%-0.3%.

Има много позитиви в еврозоната и най-вече това, че контролът върху банковата система ще е доста по-голям, няма да се контролира само от БНБ“, каза експертът.

„Инфлацията в момента расте, но влизането в еврозоната няма да изведнъж да вдигне цените. Може да има отделни опити някой да закръгли с центове нагоре или надолу, но това няма да е масово. Пазарът определя каква да е цената“, каза експертът.

Блиц

Коментирай чрез Фейсбук
Сподели с приятели
0 0
0Shares

Leave a Reply